Самуиловата крепост

Самуиловата крепост

Самуиловата средновековна крепост, e името на средновековна крепост е разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Изградена е на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 км северно от село Ключ. Построена е в началото на XI век по време на управлението на цар Самуил (997-1014).

В съчиненията на византийските хронисти от XI век се известява за изграждане на Ключната клисура с широка преградна стена- дема. Демаат е сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от с.Ключ  достигат на север до склоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират повече от 8 километра. Самуиловата крепост е само част от тази фортификационна система.

При строежа на Самуиловата преграда умело са използвани географските дадености на терена. Трасето преминава през стръмни планински участъци, хълмове, равнинни местности и пясъчни сипеи. Релефните форми оказват решаващо влияние при избора на средства и материали за строителството ѝ. 

Това е една от най-странните планински крепости по българските земи. Три землени вала, пред които са прокопани ровове, ограждат територия от около 8 дка. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Единственият градеж от камък е основата на дървена кула, която фланкира входа на най-вътрешния вал. В заграденото пространство са проучени над 40 древни жилища – полуземлянки, опожарени при военни действия. Материалът, намерен при археологическите разкопки, е съставен изключително от раннобългарска керамика, характерен за периода IX – X в.

Твърдината е била съоръжение с тактическо предназначение. За разлика от преградите, изграждани в планинските проходи с дългосрочна превантивна цел, Самуиловата крепост има конкретна цел и предназначение – да спира набезите на Василий II по р. Струмешница, а оттам – и към вътрешността нa страната. Византийският император Василий II управлява в периода 976-1025 г.

Самуиловата крепост е свързана с едно от най-драматичните събития в българската история, разиграло се през 1014 г., когато титаничният двубой между двата вечни съперника България и Византия, продължил няколко десетилетия, достигнал своя апогей.  При битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ Българоубиец разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил, и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят благодарение на царя- Гаврил Радомир. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябвало да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14 или 15-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един едноок водач. С тази нечувана жестокост Василий II влиза в историята историята с кървавата титла „Булгароктонос” (Българоубиец).

DMCA.com Protection Status