Крепост АПОЛОНИЯ, Созопол

Крепост АПОЛОНИЯ, Созопол

Созопол е най – старият град по българското черноморско крайбрежие. Разположен върху живописен полуостров, той се намира в югоизточната част на България – на около 30 км от Бургас.

Проучванията на созополското пристанище свидетелстват, че тук  има живот от края на второто и началото на първото хилядолетие преди Христа. Тогава на югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот това е тракийското племе скирмиади, които имали славата на опитни рудари и поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.

В края на V в. пр. Хр. на това място е изградено първото селище, първоначално обитавано от рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид.

Самият град обаче възниква през 610 г. пр. Хр., когато гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Благодарение на отличното си разположение, още през първите векове колонията претърпява забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център. Следва преобразуването му в полис (град-държава) и новото име – Аполония.

Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 г. пр. Хр.) и Александър Македонски (335 г. пр. Хр.)

През 72 г. пр.н.е. градът е ограбен от римляните, предвождани от пълководеца Марк Лукул. Той превзема града и отнася със себе си известната статуя на бог Аполон от светилището, след което я поставя на Капитолия в Рим.

До IV в. Созопол се възстановява и възвръща загубената си слава на важен търговски и културен център. По това време Римската империя християнството става официална религия. Езическите светилища са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Градът попада в границите Византия и приема новото си име Созополис, означаващо „град на спасението“. 

През периода на Второто българско царство (1185-1396) ролята на крепостта е от особено важно значение. Естествено защитеното пристанище става примамлива цел за византийски, венециански и генуезки нашественици, заради разрастналата се в укрепения град морска търговия. Това кара цар Светослав Тертер (1300-1321) да направи Созопол център на свой личен феод и база на малка военна флотилия, която да респектира търгуващите на черно нашественици от Генуа.

Навярно това е причината, поради която Генуезкият сенат забранява през 1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол.

През 1629 година всички манастири и църкви в Созопол са опожарени и унищожени от турците. След опустошенията Созопол отстъпва водещата роля в региона. По време на Руско-турската война (1828-1829) на 15 февруари 1829 година руският флот извършва десант под ръководството на контраадмирал Михаил Николаевич Кумани в Созопол и го завзема. След подписването на Одринския мирен договор от 1829 година, Созопол е върнат на Османската империя.

Като начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904 година, когато откритите от френски археолози антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от 17-19 век преди Хр., позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от 3 век преди Хр. От 18 – 19 век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и дърворезбени иконостаси представят постижения на художествените занаяти от това време.

От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. През зимата на 2011-2012 година екип български археолози разкриват една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол. В Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване(бронзовата епоха).


През 1974 година старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол. Една от най-интересните постройки там е църквата „Св. Богородица“, датираща от XV в. Тя е построена върху руините на съществуващ преди това християнски храм и е наполовина вкопана в земята, за да може законът на империята за размера на църквите да бъде спазен. Реставрирана е през XVII в., когато дебърски майстори-дърворезбари изработват едни от най-забележителните иконостаси в България. Днес църквата е действащ храм и е вписана в списъка на ЮНЕСКО със световни културни забележителности.  Освен резервата, емблематична забележителност за града е и архитектурният исторически музей „Южна крепостна стена и кула“.

Речник

Артефакт- предмет, изработен от хора, който след значителен период от време бива открит при археологически разкопки

DMCA.com Protection Status